Разбирането на различието им от здравите хора, означава признаване на тяхната уязвимост и същевременно нужда от наличие на създадени обществени условия и гаранции за равнопоставеност, за социална интеграция в работна и извънработна среда, за упражняване на правата им, за  подкрепа със социални  помощи и услуги.

В България, в сравнение със страните членки на ЕС, групата на хората с увреждане, макар да не е по-голяма, все още няма социална подкрепа по видове, ресурси и достигнато равнище, отговаряща на европейските критерии и стандарти за това.

В община Варна, която е с признати по-големи социално-икономически възможности и уникална (в годините на прехода) социална програма, социалната подкрепа на хората с увреждания  има  своите достижения и предизвикателства за по-нататъшно развитие - в областта на медицинската и социална рехабилитация, в трудовата и професионална реализация, в осигуряването на достъпна жизнена и архитектурна среда, в разширяване по видове и обхват на социалнте услуги. По отношение социалното подпомагане и социалната интеграция на уязвимите групи хора приоритетен е подходът, който осигурява по-добра целенасоченост на социалните помощи и предоставяне на необходими социални услуги за лица и деца с увреждания.